Опитайте приставката на Lekuvai.bg за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.
  • Днес: петък, август 18, 2017

Истината за соята – един базиран на медицинските доказателства поглед

октомври06/ 2015

Соята определено е една от най-обсъжданите храни- постоянен обект на противоречиви мнения.

В зависимост от това, към кого отправяте въпроса,  ще получите отговори от типа: соята е една прекрасна супер храна до другата крайност- отрова и рак-причиняваща храна, а както повечето въпроси в храненето, и на тази тема има добри аргументи и за двете твърдения.

И така не започнем с това- какво е соя и за какво се употребява?

 

asia1

Соевите бобчета са зеленчук, произхождащ от източна Азия , но в днешно време се произвежда навсякъде по света. Соята се употребява за приготвянето на различни видове храна.

Зърната на бобовата култура могат да се ядат цели, ненапълно узрели-наричани едамаме. Бобчетата трябва да бъдат кулинарно обработвани, тъй-като са отровни в суровия си вид. Соята се използва за приготвянето на тофу, соево мляко и различни млечни и месни заместители. Използва се също като ферментирала храна, като мисо-то и темпе-то, храни познати повече в азиатските страни.

 

a45c2a3ad421ee19e746c78b04a47083

Около 90% от продуцираната в САЩ соя е генетично модифицирана и посевите се пръскат с хербицида  Roundup , който може да бъде свързан с неблагоприятно въздействие върху здравето.  Глифозат- активната съставка в Roundup®, е най-популярният хербицид, използван в целия свят, като производителите му твърдят, че е минимално токсичен за хората. Остатъци от него са открити в основните храни на Западната диета, състоящи се основно от захар, царевица, соя и пшеница. Инхибитор е на една от най -важните ензимни системи за дезинтоксикиране на ксенобиотици в черния дроб, а именно СYP Р450. По този начин, глифозат увеличава вредните ефекти на други поети с храната  токсични химически остатъци от околната среда. Негативното влияние върху организма може да бъде коварно и се проявява бавно с течение на времето (1).

Повечето от соевите култури се използват и за производство на соево масло, което се екстрахира с използване на химически разтворител хексан . Соево олио доставя около 7% от калориите в диетата на САЩ през 1999 година (2).

Това, което остава  след мазнинната екстракция в соята се нарича соево брашно, което съдържа около 50% протеин. По-голямата част от соево брашно се използва за изхранване на добитъка, но може да се преработи до производството на така наречения соев протеинов изолат. Поради достъпността и ниската цена, соевото олио и соевият протеин са намерили своето място в най-различни преработени храни, така че повечето хора по света консумират значителни количества соя, без дори да знаят за това.

 

images (3)

Хранителните вещества в Соята 

Целите зърна на соята съдържат редица важни хранителни вещества.

 

В 100 грама зрели, варени бобчета соя се съдържат големи количества манган, селен, мед, калий, фосфор, магнезий, желязо, калций, витамин В6, фолиева киселина, рибофлавин (В2), тиамин (В1) и витамин K.

Тази порция соя съдържа също така  173 калории, от които 9 грама мазнини, 10 грама въглехидрати (6 от които са фибри) и 17 грама протеин  (3).

Богатството от макро- микронутриенти трябва да се приема с малко сол, тъй-като соевите бобчета имат висока доза фитати- вещества, които свързват и минералите и намаляват тяхната абсорбция.

Соята е много достъпен и качествен източник на протеини- не  толкова, колкото месо или яйцата, но доста по-добър от повечето други растителни протеини. Трябва да се знае, обаче, че обработката на соята  при висока температура може да денатурира някои от протеините и това да доведе до намаляване на тяхното качество.

Мастните киселини в соята са предимно омега-6 полиненаситени мазнини. Това може да бъде коментирано като проблематично, защото твърде много омега-6 в храната може да доведе до възпаление и здравословни проблеми (4).

Хранителният състав на соевите продукти зависи най-вече от типа на соевите храни.

dieta640

 

Целите соеви зърна могат да бъдат питателна храна, а рафинираните соеви продукти, получени като соев протеинов дериват или масло, нямат изобщо такива качества.

Що касае полезните свойства на бобената култура- соята е добре проучена и за нейните холостероло-понижаващи ефекти има публикувани няколко проучвания, които показват, че соевият протеин може да намали тоталния  и LDL (лошия) холестерол (5, 6, 7,8)

Има и някои обсервационни проучвания, които показват, че соята може да намали риска от рак на простатата в напреднала възраст- най-често срещаният рак при мъжете (9, 10).

Фитоестрогените, които се съдържат в растението, са изофлавони, които могат да причинят ендокринни нарушения.  Естрогените са стероидни полови хормони, които играят важна роля в регулирането на полово развитие и репродуктивните цикли на жената. Естрогените, разбира се намират и при мъжете, но в много по-малки количества. Естрогените, както и другите стероидни хормони действат на ядрено ниво в клетките чрез активиране на естрогенния рецептор. Когато това се случи, има промени в генната експресия, което води до някакъв физиологичен ефект. Нерядко естрогенният рецептор може да не е много селективен за веществата, които могат да го активират. Някои вещества в околната среда, които приличат на естроген може да го активират също. Именно така биологично активни съединения, каквито са соевите изофлавони, които функционират като фитоестрогени могат да активират естрогенни рецептори в човешкото тяло (11).

gty_eating_soy_mw_110823_wg

Това е и обяснението защо соевите изофлавони се класифицират като ендокринни стимулатори, които могат да помогнат в някои случаи, но в други да попречат на нормалната функция на хормоните в тялото. Ключовите изофлавони в соята са генистеин, даидзеин и глицитеин. Изофлавоните могат да намалят менопаузалната симптоматика и да намалят  риска от загуба на костна маса при по-възрастни жени, точно както естроген-заместителната терапия (12, 13).

Проучванията с животни от 2001 година показват, че соевите изофлавони могат да бъдат свързани с рака на гърдата (14, 15, 16). Има и човешки изследвания, според които соеви изофлавони може да стимулира пролиферацията и активността на клетките в гърдите.

Въпреки това, много обсервационни проучвания показват, че жените , консумиращи редовно соя, всъщност, имат намален риск от рак на гърдата (17, 18).

Да се правят изводи на базата на обсервационни проучвания не е много надеждно, от друга страна женската млечна жлеза претърпява множество хормон-зависими физиологични трансформации , а връзката между рака на гърдата и консумацията на соеви изофлавони при животните звучи наистина притеснително.

Изофлавоните в соята са също така струмигенни вещества, иначе казано вещества, които пречат на функцията на щитовидната жлеза, чрез  инхибиране  функцията на тиреоидния пероксидазен ензим, което е необходимо за производството на хормони на щитовидната жлеза (19, 20).

Едно проучване с 37-възрастни японци разкрива, че ежедневната  консумация на 30 грама соя за 3 месеца повишава нивата на хормон на щитовидната жлеза (TSH), маркер за увреждане на функцията на щитовидната жлеза. Много от пациентите са имали симптоми на хипотиреоидизъм, включително неразположение, запек, сънливост и уголемяване на жлезата. Тези симптоми изчезват, след като се преустановява  консумацията на соя (21).

Въпреки това повече са проучванията и фактите, които показват, че соята няма ефект или има само много лек ефект върху функцията на щитовидната жлеза при хората (22, 23, 24).

Както виждате обзорът на медицинските доказателства за соята е изключително объркващ.

За всяко изследване, показващо вреди, има и друго, показващо полезни ефекти.

Въпреки това, бих искал да отбележа, че във всяко проучване,което изтъква благоприятния ефект на соята е било спонсорирано от соева индустрия, или авторите декларират някакъв вид финансови връзки с соевата индустрия.

Това, разбира се, не означава непременно, че техните изследвания са невалидни, но все пак е добре да се има предвид.

Важно за жените, които са бременни, планират забременяване или кърмят е да избягват соята и други източници на фитохормонални съединения.

От там насетне всеки сам за себе си прави своя избор.

Aвтор: Искрено ваша, Д-р Райна Стоянова 

loading...
loading...