Опитайте приставката на Lekuvai.bg за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.
  • Днес: вторник, октомври 17, 2017

Божията майка в параклиса на Ямача в Хасково ме излекува!

февруари17/ 2017

Доскоро имах сериозен здравословен проблем. Всичко започна от един най-обикновен преглед. Откриха ми някакво обра­зувание в областта на стомаха. Тръгнах от лекар на лекар.

Едни ми пред­лагаха лечение с медика­менти, други ми казваха, че незабавно трябва да се оперирам. Избрах бол­ница и екип, оперираха ме и още като се съвзех, ме утeшиха, че всичко е изчистено. След няколко дни ми казаха и че ту­морът е бил доброкаче­ствен. Светна ми пред очите, реших да водя природосъобразен начин на живот, а като закрепна, дори да спортувам. Но този момент не идваше и не идваше. Успокояваха ме, че след терапиите всичко ще мине, но така и не ми ставаше по-доб­ре. Хранех се с отвраще­ние, ако хапнех нещо, по­връщах. Губех сили, на­строение и желание за живот.

Майка ми настоя да оти­да при нея в родния си град на брега на морето. Единственото приятно нещо ми беше сутрин да посрещна изгрева, а ве­чер да изпратя слънцето. Веднъж, когато за поре­ден път се любувах на за­леза, в полумрака се по­яви някакво създание, каквото дотогава не бях виждала – хем ефирно, хем реално. Спомних си, че така описват ангелите. То летеше над мен и ся­каш ми говореше. До съзнанието ми като полъх от небитието достигна не­говото послание – да не се оставям на страданието, защото още съм млада, имам и две деца, които се нуждаят от моята обич и грижи. Трябвало да се помоля на Божията май­ка в параклиса на Ямача в Хасково, тя щяла да ми помогне. После небесно­то създание изчезна – така ненадейно, както се беше появило пише po-krasivi.net.

Едва се прибрах вкъщи, чудех се дали съм халю­цинирала, или пък съм се унесла за миг. Имам вис­ше образование и съм възпитана да не вярвам в чудеса. Разсъждавах от позицията на разума, но нещо отвътре напираше да опитам.

Не знам дали беше вро­деното ми любопитство, или пък последната надеж­да за спасение. Когато се прибрах в Димитровград, където от години съм омъ­жена, се сетих, че в Хас­ково, което е на 15 км от нашия град, издигнаха най- големия паметник на Све­та Богородица в света. И още на другия ден помолих мъжа си да ме закара с колата дотам. Под мону­мента се почувствах като прашинка. Съзнавах, че човешка ръка не може да пресъздаде цялото вели­чие и милосърдие на Бо­жията майка, но и постро­еното беше достатъчно да ни подтиква по-често да се сещаме за нея, а не само когато изпаднем в беда.

Влязох в параклиса в подножието на статуята и открих иконата на Света Богородица. Тя изглежда­ше като жива. Стоях сми­рена, направо хипнотизи­рана и усещах как някак­ви невидими лъчи проник­ват в тялото ми и оставят топлината си. Направо го­рях отвътре, но това горе­ не не ми причиняваше бол­ка, а облекчение. Не знам колко време съм останала пред иконата и кога съм излязла от параклиса. В колата, по пътя за вкъщи, топлината изчезна, почув­ствах се по-добре, дори ми се прииска да ям. Помолих съпруга си да спрем в едно заведение да хапнем. Той се учуди, но нищо не каза, защото знаеше, че след това започват болките и гаденето. След като отно­во тръгнахме, съм се от­пуснала и съм заспала в колата.

На другия ден реших, че облекчението се дължи на силното впечатление, кое­то ми направи паметникът на Богородица. Със страх очаквах агонията отново да започне, но минаха ден- два, а аз се възстановявах с всеки изминал ден. По­яви ми се отново желание за живот. След два месе­ца отидох на преглед в бол­ницата. Лекарите доста се изненадаха, като ме пре­гледаха, може би вече ме бяха зачертали от списъка на живите. Направиха ми сериозни изследвания и установиха, че напълно съм оздравяла. Обясниха го с правилното лечение и терапиите.

Не знам дали те си вяр­ваха, но аз не им повярвах. Знаех откъде дойде спасе­нието ми. Решила съм на 15-и август, когато е Голя­ма Богородица, да напра­вя дарение в храма на Бо­жията майка. Няма да е кой знае какво, възможно­стите ми не са големи, но пък ще е от сърце. А най- важното е, че вече вярвам в чудеса. И сякаш все още чувам думите на небесно­то създание: „Иди, виж и ще повярваш.“

Влез сега в най-бързо развиващата се здравна група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"
Етикети:икона, лечение
loading...
loading...