Опитайте приставката на Lekuvai.bg за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.
  • Днес: четвъртък, септември 20, 2018

Мариела Нордел разкри, защо е качила 36 кг и призна за 2 операции заради страшна болест

декември17/ 2017

Мариела Нордел бе един от най-интригуващите участници във „ВИП брадър”. Тя демонстрира сила на духа и завидно устойчив характер, въпреки системните провокации не само на съквартирантите си, но дори и на Големия брат.

И въпреки че напусна Къщата само седмица преди големия финал, Мариела се чувства като истински победител. Разговорът ни с нея е болезнено откровен, пределно искрен и обстрелващ с факти!

 

– Мариела, спомена ми в предварителния ни разговор, че съквартирантите в Къщата на „Биг брадър” ти напомнят за „рай” за мишки.

Интересно сравнение! Защо?

– През 1968 г. ученият Джон Калхун създава „рай” за мишки – удобни жилища, неограничена храна, вода, никакви заплахи и вкарва вътре 8 гризача. Вместо да живеят щастливо и да се размножават, мишките превръщат рая в свой собствен ад. Женските станали агресивни и иззели функциите на мъжките – започнали да отбраняват територии, били нападателни, отказвали да раждат и да се грижат за малките си… Мъжките пък станали пасивни, загубили сексуалния си апетит или залитали към хомосексуално поведение, не се биели за женски, нито за територии, държали се като типични „красавци”. Всички се лутали между прекалена пасивност и хипер активност. Младото поколение било типичните „нехранимайковци” и в постоянен конфликт с по-старите индивиди, което довело до изчезване на социалните връзки и разпад на обществото. Ученият определил този разпад като „смърт втора степен”, предхождана от смъртта „първа степен” – тази на духа. Да ти е позната картинката? Точно това се случи и в Къщата на Големия брат – мишките си създадохме собствен апокалипсис…

 

– Като какъв играч би описала себе си? И успя ли да реализираш стратегията си в този социален експеримент?

– Аз бях може би най-подготвеният участник. Успях да получа предварителна информация за 80% от съквартирантите, въпреки високата степен на сигурност на проекта. Три месеца се настройвах психически, защото не си правех илюзия, че ще е лесно. Знаех, че ще се сблъскам с хора, които не присъстват в обичайната ми среда, които няма да бъдат дружелюбни с мен и с които ще ми е невъзможно да намеря общ език. Подходих съвсем професионално – проучих, направих психологически профили, опитах се да предвидя конфликти, интереси, разработих различни сценарии. Участието ми беше изцяло базирано на стратегия:

1. Приложих професионалните си умения;

2. Дадох си сметка, че това е преди всичко шоу и зрителите имат определени очаквания/потребности;

3. Не исках да се поддавам на емоции.

Стратегията ми беше да елиминирам първо слабите играчи – точно обратното на това, което правеха другите – да се прицелват в силните. И доказах, че съм права – когото номинирах, веднага изхвърчаше!

Аз съм твърд реалист – съзнавах, че нямам шанс да стигна до финал сред това отбрано „общество”. А и както казах на излизане, за мен ще е обида да спечеля първо място сред тези… Известно ми беше, че се познават от по-рано, че бяха „врели и кипели” вече в играта и нямаше да ми позволят за нищо на света да просперирам. За това и смених целта – не да спечеля, а да направя присъствие, участието ми да бъде запомнено, което е по-важно от първото място. Тактиката ми беше да провокирам. Ако нормално, за да се разкрие човек, трябва време, определени обстоятелства, аз съм в състояние да му „изкарам същността” за минути и наблегнах на този си „талант”. Другият ми подход бе да бъда „огледален образ” на масата – да им покажа тяхното поведение, да им дам от тяхното „лекарство”. Те се припознаха и не харесаха видяното в моето огледало – етикираха ме като „интригантка” и „лицемерка”.

С Луна (вдясно) бяха страхотен тандем

 

– Защо реши да се съюзиш с Луна? Одобряваше ли поведението й през цялото време?

– Още от втория ден ми направи впечатление, че безпричинно нападаха Луна. Оправдаваха се с някакво нейно предишно участие, дрънкаха за „претоплена манджа” – че сервирала все едно и също, че се изживявала като „прима донна”, груба била, липсвало й съчувствие…

Винаги съм страняла от стадното поведение и добичешкия акъл или да се водя от сдъвкани норми, за това и първата седмица бях повече наблюдател – исках сама да си изградя мнение, да проверя фактите. Признавам, че в началото аз също се подведох и не харесвах Луна, но след като я опознах, разбрах, че тя няма начин как да не бъде мразена от стадото, защото беше различна, силна, защото беше артист по душа и поведение. Знаеше си цената, какво й е коствало да стигне до тука и поведението й беше точно отражение на тази нейна оценка за труда й, за успехите й. Освен това не понасям, когато всички се нахвърлят като глутница върху един.

В Къщата не изолираха слабите, а се прицелваха в различните. Слабите се присламчваха и бяха готови да понасят какви ли не гаври, но да са вътре в стадото. Людмила открито унижаваше Линдарева: „Зарница, твой смях как пръдня”, а Зорница пресилено веселяшки се кискаше, опитвайки се да мине за „отворена” и „над нещата”, само и само да е вътре в групата. В това отношение Луна показа характер, смелост и незачитане на „колектива”, което предизвика яростна злоба и агресия срещу нея.

 

– Кое се оказа най-тежкото изпитание за теб в Къщата въпреки впечатляващата ти предварителна подготовка?

– Условията бяха тежки, но като се прибави и „отбраното общество”, перманентните пиянски „изцепки”, налудничавостта и агресията в поведението на голяма част от съквартирантите, както и трудните мисии, можеш да си представиш средата, в която трябваше да оцелея 3 седмици. За мен е постижение да не позволя да ме застигне, както при експеримента с мишките, „смърт първа степен” – тази на духа. Най-тежко понесох, че ми бяха отнети Библията и Молитвеника. В живота навън се моля почти всеки ден – сутрин и вечер а там можах да казвам само Божията молитва „Отче наш”, защото само нея знам наизуст.

Много се натъжих, когато излязох и се оказа, че Молитвеникът и Библията ми са изчезнали – просто не ми ги върнаха. Молитвеникът е с мен от почти 25 години, а Библията ми беше подарък от Отец Ангел, който ни венча с втория ми съпруг. И машата за коса не ми върнаха, но за нея не ми е жал – майната й.

Голям шок ми дойдоха и електро шоковете, които ми бяха ударени в Къщата. Когато ми поставяха електродите, помислих, че е на шега или в най-лошия случай ще е нещо като електро импулсите, които са като тези на апаратите за тренировка на мускулите. Бях истински шокирана, когато ми пуснаха първата доза – дори извиках от болка „вие луди ли сте, какво правите?” – мисля, че това беше излъчено. Едва изтърпях да свърши мисията и само силната ми воля и чувство за отговорност не ми позволиха да прекъсна снимките, но да преглътна физическото страдание. Няколко дни след това имах проблеми с мускулите на десните ми ръка и крак – където ми бяха поставени електродите… Но не преживените болки, страдания и трудности ме оскърбиха, а това, че гнусни неистини се толерираха и лансираха в Къщата –  бях изкарана мърлата на републиката дори се опитаха да ударят по професионалната ми компетентност.

Много беше оплюван и външният ми вид – обвиниха ме в „неподдържаност” и че съм била дебела. Искам да стане много ясно на всички – през последните 2 години, вследствие на тежки здравословни проблеми – щитовидна жлеза, операция на 2 тумора и силен стрес, качих 36 кг. Не съм се „запуснала”, нито „разпасала” да ям и пия, че да се освиня. И въпреки тежките условия в Къщата, аз успях за 15 дни да смъкна 12 кг. Исках да покажа на всички жени в моето положение, че може, че има изход и щом аз успявам, значи всеки може! Въпреки униженията и физическите страдания, през които минах, въпреки целенасочения черен ПР и омаскаряване, считам участието си за победа. Не позволих духа ми да бъде сломен, да ме абсорбира стадото!

Ще издава книга за Големия брат

 

– Какво успя да разбереш и отсееш за себе си от всеки един от останалите съквартиранти, освен Луна, с които видимо не се понасяхте?

– Светлана или така наречената Гонзовица, си беше повярвала, че форматът е неин, Къщата също. Хвалеше се, че можела да извади, какъвто си искала договор с Големия брат, сипеше лъжа след лъжа, нагли клевети и измислици по мой адрес. Първата седмица бях единствената, която ставаше рано да чисти и оправя след пиянските им запои, защото мразя да живея в свинщина. А тя си е въобразила, че ми е давала заповеди и аз съм й се била подчинявала.

Една дума не е посмяла да ми каже тази женица – пълни измислици, плод на лабилната й провинциална психика! И когато излъга на първата си номинация, че не съм допринасяла за общата хигиена, дори най-върлият ми враг Людмила, стана, и ми се извини от името на всички, че това е несправедливо, и явна лъжа. Тогава Светланка едва не се разплака, аз я прегърнах, успокоих, дадох й дори съвет като ПР как да се държи пред публика и в ситуации.

На втората седмица за благодарност получих от нея още по-голяма лъжа – че съм мърла и не съм си сменяла дрехите. А тя много добре знае, че ни бяха обрали всичко при мисия. С две думи – много амбиции и малко покритие Това е характерно за момичета, дошли от дълбоката провинция, попаднали случайно в общество и вместо да се учат, да се развиват, са си повярвали… Посредствена, лошо образована, дори не е хубава, че да й се простят глупавите изцепки…

Психиката й е твърде слаба, има каруцарски език и просташко, хулиганско поведение. Константин е абсолютен нарцис, нетолерантен, злопаметен и отмъстителен, нула джентълмен и просто не мога да си обясня защо е толкова популярен сред жените. За мен е жалко да гледам застаряващ чичка с вече настъпващо шкембе, който се опитва да спре хода на времето с боядисана коса и поведение на 15-годишен. Коцето е болезнено самовлюбен, свикнал е да го глезят, ей така, защото се възприема като световен веселяк и хубавец. Аз лично не уважавам хора, които не са в постоянен контрол над поведението си.

Бях свидетел какви количества твърд алкохол изпиваше и на отвратителното му държание после… Людмила ми приличаше на динозавър Тя е типичен екземпляр от времето на застоя. Говореше ни на „другари”, покрай нея отново си припомних изрази като „трудов колектив”, „другарски съд”, „лагери”. Още първата седмица тя започна да хули Бог, да превъзнася колко добре било, че е имало „ГУЛаг” и „Белене”, и как „жалко, че такива лагери вече няма, защото аз и тия като мен, трябвало да бъдат хвърляни там”. Не можех да повярвам, че слушам такива дивотии през 2017-а! С гордост се хвалеше, че дъщеря й Албена приела исляма… За това ли имаме „Балканджи Йово” и народът ни е дал толкова жертви?!

За да може днес, 300 години по-късно, една имаща се за „дама” и „елит” женица, да се хвали как дъщеря й доброволно се е отрекла от нашия Господ Бог и е сложила бурката?!! Тази няма срам – не говоря за налудничавите й брътвежи, че е скочила с 16 см по-високо от Стефка Костадинова, нито, че е бягала с 20 секунди по-бързо от Хюсеин Болт. Първото ми впечатление, когато се запознахме, беше за една охулена и смачкана старица. Тя ми подаде ръка, както ние, в ПР-а наричаме, „умрялата риба” – с три пръста и едва-едва, вяло ръкостискане. Това е сигурен признак за „не искам контакти”, „комуникацията с мен е еднопосочна”. Съжалих я! Но после видях, че всичките нещастия в живота й, са плод на нейния личен избор. Има един американски психиатър

– Морган Скот Пек, който е дълги години лекар в американската армия. Той за първи път се опитва в книгата си „Хора на лъжата” да намери връзка между злото, полу-истината, психиатричните проблеми и обсебването. Стига до извода, че истински злите хора, не са класическият Сатана, както си го представяме – с рогата и опашката, а са най-обикновени и често най-примерни граждани. И точно манипулацията, жонглирането с полу-истини, желанието за налагане на собствената воля над другите, откъсването от Бог, ги прави проводници на злото. Споделих опасенията си с Луна, която е вярващ човек, и така се роди идеята да й изрецитираме Божията молитва „Отче наш”. Ефектът беше поразяващ

– Людмила хукна да бяга. Зорница Линдарева ме изненада със стратегията си –  тя се оказа доста начетена и непроста, но бе избрала ролята на глупачката веселячка. Опита да се конфронтира с мен в 2-3 случая, но го правеше само, когато беше в стадото – насаме не смееше и дума накриво да ми каже, подмазваше ми се, и се правеше на отворена. Което говори за страхливост и подлост. Много се смях на измислените й номинации, че съм я гледала лошо и съм седяла замислена. Ами, някои имаме деца и мислим главно за тях, а не само кой богат турчин да изкрънкаме да ни купи кожено палто от мола! Тя после и Динко номинира, че я гледал лошо. Явно хапчетата, които пие, я карат да й се привиждат криви погледи.

– Сподели ми, че имаш намерение да опишеш в книга не само впечатленията си, но и това как реално се дърпат конците в риалити формат като „Биг брадър”!

– Допреди 2-3 години нямах идея за риалити форматите. Личният ми опит ме провокира да се замисля над този феномен, не само като за бизнес модел, но и като перманентна част от живота ни. Вече звездите не са звезди – всеки може да има 15-минутната си порция слава. Забавление ни стана надничането зад чуждите пердета, агресията, простащината и липсата на култура, които са издигнати на пиедестал.

Не искам да съдя, нито да пророкувам! Аз, като творец, човек на перото, считам за свой дълг да отразявам моето време такова, каквото е и за това следващият ми проект е книга – „Окото на Големия Брат”. Смятам да я издам в Холандия или Швеция, а също и на испански, защото ми е роден, а и вторият най-разпространен език в света. Вече съм в преговори с издателства в чужбина.

Влез сега в най-бързо развиващата се здравна група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"
loading...