Опитайте приставката на Lekuvai.bg за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.
  • Днес: неделя, април 22, 2018

Каква е причината за цистит след полов акт – как да се справим?

март21/ 2018

Циститът е възпалително заболяване на пикочния мехур. Среща се във всички възрасти, но много висока е честотата му сред полово активните жени.
1.

От какво се причинява циститът ?
Възпаленията на пикочния мехур могат да бъдат разделени на инфекциозни и неинфекциозни. Най-честите причинители на първата група са E.

coli (един от обичайните обитатели на дебелото черво). Анатомията на жената е причина за развитието на инфекции при нея – по-късата уретра (4-5 см) и непосредственото ѝ положение до влагалището и ануса. Долната част на женската уретра е населена с бактерии, които не са болестотворни, но при навлизането си в мехура и размножаването си, създават възпаление.
При мъжете количеството на тези бактерии е по-малко, а и уретрата е по-дълга (20 см). Провокиращи фактори за цистит са намокряне и простуда (особено на долни крайници), нередовно уриниране и намален прием на течности.
Причините за неинфекциозните цистити са разнообразни: лекарства, радиационно облъчване, алергии, задържане на урина.

 

2. Каква е клиниката на заболяването ?
Циститът би могъл да бъде остър (появяващ се за първи път при здрав преди това пикочен мехур) и хроничен (често рецидивиращ, на фона на вродени анатомични аномалии или други предразполагащи фактори).
Основно оплакване при острия цистит е честото и мъчно уриниране, съпроводено с парене. Позивите за микция са силни и непрестанни – през 10-15 минути. Количеството на отделената урина е незначително – няколко капки, които може да са примесени с кръв. Миризмата й е неприятна. Появява се болка, локализирана ниско в корема, от време на време и парене по външните полови органи.
 

Хроничният цистит протича със същите оплаквания като острия, но доста по-слабо иразени. Обикновено при него се наблюдава често уриниране и болезнен пикочен мехур при натиск в долната част на корема.

 

Една от особени форми на заболяването е интерстициалният цистит. Това е възпаление на дълбоките слоеве на мехурната стена, протичащо с продължителна симптоматика дори след лечение с антибиотик. Счита се, че се причинява от автоимунен процес – синтез на антитела срещи собствената лигавица на пикочния мехур. Други предположения за тази циститна форма са: смутен лимфен дренаж, неврологични нарушения или алергии.

3. Каква е причината за цистит след полов акт ?
Уретрата и основата на пикочния мехур са разположени до предната влагалищна стена и лесно се травмират при секс, особено ако влагалището не е достатъчно овлажнено. Това води до развитието на възпалителна реакция, с която обикновено защитните сили на организма се справят. Честите, по-бурни и по-продължителни полови контакти са причина за развитие на по-мощна възпалителна реакция, протичаща с клинична изява на цистит.
Някои жени получават оплаквания почти след всеки полов акт. Това може да се дължи на хронична инфекция на слузните жлези на изхода на уретрата.
Симптомите на заболяването, появили се непосредствено след секс, не са свързани с инфекция. Необходими са 8 до 12 часа за намножаването на бактериите и развитието на инфекциозния процес.

 

4. Какво е уретрален синдром ?
Уретралният синдром е често и болезнено уриниране, появяващо се след полов контакт. От урината не се изолира причинител или се изолират незначително количество бактерии. Жената няма болки ниско в корема, няма и силни позиви за уриниране. Оплакванията са причинени от механична травма по време на акта. Засилват се при вирусна инфекция, емоционален стрес и преумора. Състоянието се подобрява от антибитици, въпреки че няма налична инфекция. Възпалената лигавица на уретрата се успокоява от само себе си след няколко дни полово въздържание.
Уретралния синдром и рецидивиращите цистити водят до страх у жената от секс, тъй като той би довел до заболяване. Настъпват проблеми в сексуалната сфера – намалено либидо, слабо овлажняване по време на акта, липса на оргазъм.

 

5. Как се диагностицира цистита и какво е лечението ?

Оплакванията са основната отправна точка за диагнозата. Тя се потвърждава и от химичния анализ на урината – повишен брой на левкоцити, еритроцити и бактерии, лекостепенна протеинурия (белтък в урината) в нея. Необходимо е микробиологично изследване на урина, за да се установи причинителят на заболяването и неговата антибиотична чувствителност.
При рецидивиращите цистити се провеждат допълнителни изследвания, за да се открие причината за тяхната поява – образни изследвания на бъбреците, инструментален оглед на пикочния мехур (цистоскопия), специализирани изследвания на динамиката на уринирането.
Лечението е антибиотично. Назначава се диета – повече течности и пълноценна храна без дразнещи пикочния мехур подправки. При хроничен цистит е препоръчителен прием на ваксина за няколко месеца. Тя води до намаляване на симптоматиката и болестотворността на бактериите. Добро влияние оказват балнеолечението и физиотерапията с топлинни процедури в областта на малкия таз или нискочестотни токове.
Интерстициалният цистит се лекува с кортикостероиди и обезболяващи препарати. В някои случаи се прилагат инвазивни методи: разтягане на пикочния мехур с течност, изпълването му със сребърен нитрат или електростимулации. Оперативното лечение се използва, за да се увеличи обемът на мехура.

 

6. Няколко съвета за справяне с цистита
Прием на повече течности – поне 2 литра на ден, за да се отмиват механично причинителите от пикочните пътища. Особено полезно действие имат чайовете от мечо грозде, листа от бреза, ленено и тиквено семе, полски хвощ и царевична коса.
Уриниране всеки път при позив. Отлагането на микцията води до преразтягане на пикочния мехур, след което при уринирането последният не се изпразва напълно. Част от урината остава в него. Това е идеална среда за развитие на бактерии.

Избягване на дразнещи храни и напитки – лютиви подправки, силен чай, кафе и алкохол. Храната трябва да е богата на витамини и фибри.
Допълнително внимание при хигиената. След уриниране е желателно половата област да се попива с тоалетната хартия, а не да се забърсва грубо. Спазва се посоката отпред-назад, за да се предотврати замърсяване от ануса и влагалището. Половите органи се измиват редовно с вода. Избягват се силно ароматизираните сапуни и гелове.

 

С внимание към санитарните материали при менструация. Необходимо е жената да установи дали санитарните материали, използвани по време на менструалното кървене, причиняват оплаквания. Тампоните често притискат и дразнят уретрата, а дамските превръзки при движение на тялото се разместват напред-назад, причиняват механична травма и пренасят бактериална флора от ануса.

Уриниране след секс, преди и неспосредствено след сън. При жените, страдащи от рецидивиращи цистити, е задължително да уринират след секс. Струята урина отмива попадналите в мехура бактерии и предотвратява инфекция. При тези жени не е желателно използването на диаграгми като контрацептивно средство. Благотворен ефект има и изпразването на пикочния мехур преди сън.

Редовна дефекация. Важно е да се осигури редовна дефекация, тъй като задържането на фекалните маси в дебелото черво предразполагат към прекосяване на бактерии във влагалището и пикочния мехур. За чревното здраве в помощ са хранителниоте добавки с лактобацили.

Грижа по време на секс. За предпазване на уретралния синдром и циститните оплаквания след секс се използват гелове, овлажняващи вагината.
Облеклото. Не е желателно носенето на стегнати панталони, тъй като нарушават нормалния кръвоток, което предзаполага развитието на инфекциозен процес.

Влез сега в най-бързо развиващата се здравна група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"
loading...