Опитайте приставката на Lekuvai.bg за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.
  • Днес: понеделник, май 28, 2018

Един от най-добрите му приятели-алпинисти с прощални думи към Боян Петров

май16/ 2018

Алпинистът Атанас Скатов, който преди дни покори без кислород и шерпи шестия по височина връх на планетата Чо Ойю (8188 метра), направи изявление във Фейсбук по повод изчезването на Боян Петров.

На 13.05 след слизането ми на лагер 2 научих от Мария Илиева в разговор по сателитния ми телефон за изчезването на Боян Петров.

Отначало не повярвах и ми трябваше малко време да асимилирам какво ми говори. Реших,че е станала някаква грешка и тя не е разбрала добре.

След уточнение за това от колко време той липсва започнах да осъзнавам какво се случва. Разбрах,че са скрили тази информация от мен, за да не ме притесняват по време на атаката ми към връх Чо Ойо.

в Тингри съм и имам достъп до комуникации и мога да изразя чувствата,които бушуват в мен. Цял ден говоря със спасителния отряд, който издирва Боян. Много сериозна акция на най високо ниво.

Боян беше алпинист с огромен опит, от който аз съм се учил. Изключителен алпинист. Заедно сме били на 3 експедиции – вр. Манаслу през 2015 и през 2016 г. изкачихме вр. Анапурна и вр. Макалу.

Бях много горд, че имахме много силно българско присъствие през онзи сезон в Хималаите. Помагахме си по време на изкачванията и си говорехме доста в безкрайното време на изчакване за хубаво време в базовия лагер. Той е алпинист от поколението най-близо до мен и запалваше моята страст за високи постижения. Да имаш човек , който си е поставил толкова високи цели, които да те мотивират и дават увереност,че е възможно да се постигат е една от предпоставките за успеха.

За мен този човек беше Боян!

В него имаше страст, имаше увереност, имаше сила. Беше много добър стратег и тактик. Предценяваше много добре обстановката, правеше детайлно проучване на терена, прогнозата и всички обстоятелства свързани с атаката към върха. Много целеустремен и никога не се отказваше.

Безкрайно много съжалявам за това, което се е случило. Знам, че колкото и да сме силни природата е по-силна от нас. Знам колко е трудно там горе. Спомням си когато си говорехме след изкачването на вр. Макалу, как се спогледахме безкрайно изтощени и почти без думи си казахме:

„Хората идея си нямат, какво се случва тук горе и какво преживяваме“. И е така. Няма как да знаят! Но аз знам!

И сега наистина го изпитах в пълния му вариант с изкачването ми без шерп и кислород на вр. Чо Ою. И мога да оценя още повече, това, което е направил той вече 10 пъти по всичките тези осемхилядника. Виждал съм колко е зависим от инсулина и съм се чудел как не се страхува да не получи пристъп, в момент, в който да не може да реагира. Той не се страхуваше от нищо!

Поклон Бояне! Пред силата на духа ти и целеустремеността ти. Пред волята и безстрашието ти!

Нека Бог даде сила на близките му. Моите съболезнования!

Осиротях. Ще ми липсва Силният бегач в съседния коридор, който ме водеше и напрагаше силите ми докрай в състезанието.

Все още се надявам, че може да стане някакво чудо и да се появиш отнякъде, въпреки че…… много време е минало.

Единственото, което мога да направя в този момент е да продължа напред към Еверест, там където щяхме да се засечем тази пролет и да посветя изкачването си на върха на теб! Дано имам късмет да го кача. Заради теб! И може да усетя духа ти там някъде в бялата планина, на най-високата и точка и да си поговоря пак безмълвно с теб!

Влез сега в най-бързо развиващата се здравна група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"
loading...