Опитайте приставката на Lekuvai.bg за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.
  • Днес: понеделник, октомври 15, 2018

Вярващи търсят спасение в седем лековити извори в Бургаско

септември28/ 2015

Всеки има поне един близък или познат, който, отчаян от невъзможността на съвременната медицина да разреши здравословния му проблем е потърсил помощ на някое свещено за предците ни място, в молитва пред чудотворна икона, от лечебно аязмо. В страната има над 20 такива светилища, манастири или други магични места, които помагат на тялото и душата или изпълняват съкровени желания.

В Бургаска област има поне с седем лековити извора, които даряват здраве на вярващите. Най-известният е аязмото в манастира „Свети Георги Победоносец“ в Поморие.

Монасите там разказват, че водата му лекува кожни болести и дори слепота. „Водата е с по-наситен цвят, високоминерализирана – всичко лекува“, казва монах Сергий от манастира.

Той разказва легендата за Селим бей – местен турски велможа от ХVІІв., който приел християнството, след като изворът излекувал дъщеря му от тежка болест. Дълго време не можели да намерят лек за момичето, когато насън на бея се явил Свети Георги и му посочил мястото, където трябва да се копае за лековитата вода.

След като я открили, от нея пил самият Селим бей и дъщеря му, която веднага оздравяла. При разкопки близо до аязмото бил намерен и барелеф на Свети Георги, който е поставен над извора. Беят приел християнската вяра, а когато починала съпругата му, се замонашил и станал първият игумен на поморийския манастир.

В манастира има още два олтара – на Св. София и дъщерите й – Вяра, Надежда и Любов, както и на Св. Николай Чудотворец. Монасите от манастира твърдят, че ако застанете пред неговата икона и се помолите с вяра, Бог ще чуе молитвите ви и ще ви прати благословия.

На 12 километра главния път за Малко Търново и на 95 км. от Бургас се намира село Сливарово, известно с аязмото в пещерата на Света Марина. От селото тръгва поклоннически маршрут до пещерата в прегръдките на Странджа планина. Светилището на светицата е около 12 км. на изток от селото.

Аязмото там е уникално – водата тече по стените на пещерата и се събира в съдове на пода, оставени от болните хора. Наколо дърветата са отрупани с конци, дрехи или парцалчета, за които се вярва, че приемат болестта на човека и тя остава там, а болният си отива здрав вкъщи. Светилището е било най-големият култов център на светицата в Югоизточна Тракия, привличал в миналото поклонници чак от Цариград.

Хора от близки и далечни села идвали тук на поклонение и “смиване” с лечебна цел. С тази пещера е свързана и много древна по произход традиция – при отвора в източната й част или при иконата да се оставят умалени, изработени от тенекия или от сребро, изображения  на болния орган или на цяла човешка фигура (вотиви).

Вярвало се, че болестта ще остане върху изображението в пещерата. На това място е съществувало селище още в древността, за което свидетелстват тракийските могилни некрополи, следите от металургична дейност (рупи), останките на крепост от тракийски и късноантични времена, както и тракийското скално светилище в м. Ватралòва поляна, с изсечени в скалата каменни кръгове с диаметър 10-15 см. По всяка вероятност тук е почитан бога на слънцето Хелиос.

Дълбоко в сърцето на магичната Странджа се намира едно от най-тайнствените и мистични места – Индипасха, с бликащ в основата й извор. Скрито сред гъсти гори, древното тракийско оброчище е съществувало от векове и само посветените знаели как да го открият. Тракийските жреци си проправяли път сред непроходимата гора, за да извършват жертвоприношения и да гадаят бъдещето.

Слизайки до свещената Индипасха те славели бог Слънце и Земята-майка. То е в дълбок и усоен дол, обрасъл с гъста букова гора. Името се свързва с поклонения и вричане на курбани на самото място пет дена след Великден – Пасха. Местността се посещава целогодишно от стотици поклонници, търсещи изцеление чрез практикуване на древни обряди, в които основна роля има пречистващата и лековита сила на водата.

Голямобуковският манастир „Св. Животоприемен източник“ е единственият манастир в Странджа планина. Обителта представлява комплекс от църква и едноетажна жилищна сграда. Манастирската църква е построена през 1876 г. В олтарната й част се намира аязмото „Живоприемний източник“.

Постройката е полуразрушена, а старата камбана е изчезнала безследно. Преди няколко години обаче руска пророчица предрекла, че на това място след време ще бият три камбани. Една от тях вече е факт. Тя е подарена на храма от д-р Петер Лехнер. Чешкият учен чул историята на манастира, докато бил на почивка в България.

Щом разбрал за светата обител и необикновения й извор, веднага пристигнал тук, за да ги види, невярващ. Дошъл невярващ а си отишъл вярващ. Водата го излекувала от мъчещо го от години хронично заболяване. За благодарност, чехът когато  се прибрал в родината си чехът изпратил дарение камбана.

Тук идват миряни от цялата страна и зад граница. Болни от бъбреци и жлъчка, страдащи от проблеми на черния дроб и  нервни заболявания търсят силата на манастирския извор. Водата лекува и очите. Свидетелствата разказват за многобройни изцеления на вярващите. Например тя е изцерила карнобатски каракачанин. Възрастният човек обиколил лекари и бил загубил надежда за зрението си. Изцеление обаче му донесла чудодейната вода.

През 1992 година в манастира пристигнал известният руски учен от московския център по народна медицина – Михаил Гейлер. Според него след Хималаите, манастирът край Голямо Буково е втори по така нареченото космическо засичане.

Манастирът „Света Богородица ” или Горноезеровският манастир се намира само на няколко километра от Бургас, между кварталите „Горно Езерово“ и „Меден рудник“. Легендите разказват, че на това място още от тракийско време е имало езическо светилище. След покръстването българите построили православен храм на мястото на тракийското светилище.

С годините храмът запада и на негово място се появява днешната света обител. Вероятно манастирът е основан през XII век, като заради лековитите води, извиращи под него, тук е имало и отделение за лечение на болни хора. Всеки от седемте минерални извора е с различен химически състав и различни лечебни свойства на водата. Лековитите извори са били известни още от дълбока древност.

В Зидарово се намира аязмото, за което носи се легенда, че преди време членове на комунистическата партия, под въздействието на алкохол, са го разрушили, но не след дълго те и техните семейства намерили смъртта си. В този параклис има лековит извор – носят се легенди, че слепите, които си измият очите, проглеждат.

Говори се също, че желание, пожелано там, се сбъдва. Аязмото е открито от баба Злата от село Зидарово. Тя имала трима синове и една дъщеря. Най-малкият се казвал Велико. Той бил сляп. Срещу Велики четвъртък баба Злата сънува сън, в който й се явява Света Богородица и й посочва точно мястото на Аязмото.

Единственото условие, което Св. Богородица иска от нея е било да отиде на мястото със съпруга си Стоян, който не е зачитал християнската религия. Трудно им е било да склонят дядо Стоян. Въпреки това дядо Стоян заради сина си решил да отиде. С клечка боднали и вода потекла, изчакали да се избистри и измили очите на Велико. Той прогледнал, а родителите му направили малък параклис.

Параклис “Св. Троица” е един от най-интересните в Странджа. Намира се между селата Визица и Граматиково в м. Котвините. Строен е през 1870 година върху входа на естествена пещера. От стените на пещерата капе вода, за която се вярва, че е аязма и има лечебни свойства. Поверието гласи, че всяко влизане в пещерата води до изчистване на греховете.

До параклиса “Света Троица” са развалините на по-стара средновековна черквица, а по-настрани от нея се е намирало колибарското селище Котвините. Само на 60-на метра североизточно от “Св. Троица” расте осемстотин годишен дъб лъжник. Голямата Аязма се намира във Влахов дол, един от притоците на река Велека.

На левия бряг на дола са разположени одърчетата на петте нестинарски села в Странджа – Българи, Кости, Граматиково, Кондолово и Сливарово. Нестинарският празник се чества в с. Българи винаги на 3 юни, по стар стил. Жителите на петте села тръгват на нестинарско шествие към Голямата аязма в неделята преди празника на Св. Св. Константин и Елена.

Начело на всяко шествие са иконите на светците, а поклонниците вървят под съпровода на гайда и тъпан. Поднасят жертвени дарове и извършат ритуала “смиване” с аязменска вода. Вярват, че на този ден тя е най-лековита и че точно в този ден се “отварят” всички аязми в Странджа.

Това вероятно не са всички лековити извори и светилища в региона. Не трябва да се забравя обаче, че те помагат само на онези, които пристъпват към тях с вяра и се молят искрено./burgasnews.com

Влез сега в най-бързо развиващата се здравна група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"
loading...